Мда. Това си е истинско жертвоприношение. А в ролята на жертвени агнеци масово се оказаха английските клубове.

Във втория по сила турнир Лига Европа още на 1​/8-ина финалите ще има само един отбор от Острова. При това, най-ниско котиращият се, ако съдим по класирането във Висшата лига – Евертън. Да, турнирът все още не е навлязъл в най-решителната си фаза, а останаха само „карамелите“, и то преодолели не чак толкова внушителния швейцарски Йънг Бойс.

Ливърпул и Тотнъм паднаха жертви. В името на какво, обаче?

Но май няма да са само те отпадналите от Европа. В по-силния турнир - Шампионската лига, също видяхме. Манчестър Сити, шампионът на Англия, специално през първото полувреме срещу Барселона, изглеждаше като команда невръстни ученици. Тактически безпомощни, объркани, напълно надиграни. И какво от това, че на Острова последният мач на Сити бе завършил с категоричното 5:0 срещу Нюкасъл, а този на Барса – 0:1 у дома срещу Малага?

После дойде редът на Арсенал да падне жертва. Надигран от ветерана Бербатов и неговата компания не толкова знатни „принцове“ от Монако. 1:3 в Лондон.

Наивници! В Европа английските отбори са пълни наивници. И то без значение дали мениджърът начело е южноамериканец, европеец или британец. Без никакво значение.

От тази компания изключение прави само Челси. И то може би по причина главно на своя наставник. Жозе Моуриньо е представител на друга култура във футбола. Прагматична култура. И я отстоява където и да е по света. На Острова, включително. Но и Челси не е сигурен, съвсем не е сигурен. 1:1 срещу ПСЖ във Франция не гарантира кой знае какво за реванша на „Стамфорд Бридж“. Но поне там английските шансове са реалистични, не е като в случаите с Манчестър Сити и Арсенал. Макар че, да – футбол е...

Но погледнете статистиката. През новото хилядолетие англичаните далеч не са доминантни в Европа. Имало е години – били са тотални. През 70-те и 80-те на миналия век имаше период, в който КЕШ бе спечелен от англичаните в 7 от 8 поредни случая. От 2000-ата година насам, обаче, само три пъти те са взимали Шампионската лига и още два Лига Европа /Купата на УЕФА/.

Жертвоприношение! Може да бъде принесено в полза на бъдещето на островния футбол единствено, ако там осъзнаят някои неща. Най-вече колко наивно е иначе най-богатото, най-оспорваното и най-зрелищното клубно първенство. Което, обаче, към днешна дата не е конкурентноспособно на Континента. Поне недостатъчно с оглед на традициите и с оглед на финансите.