Лестър ще бъде шампион. Всичко сочи само към това. И едва ли съдбата има пръст. Основната заслуга ще бъде на един италиански джентълмен и неговата армия от непримирими бойци. 

„Клаудио Раниери? Наистина ли?“ Това попита иронично Гари Линекер миналото лято.  Именно тогава тайландският собственик на Лестър с почти невъзможното за произнасяне име Вихай Сривадханапрабха, изненада всички на Острова с назначаването на мениджър, който беше известен с прозвището Мислителя и с това, че никога не бе печелил титла. Макар и да бе водил големи отбори като Валенсия, Челси, Рома, Интер, Ювентус и Монако. 

Естествено, всички мислеха, че Раниери идва, за да спаси тима от изпадане. Същият този отбор, който току-що бе оцелял като по чудо във Висшата лига.

Титла ли?!? Едва ли е имало трезвомислещ човек, който е смятал, че в ерата на големите пари, скромен състав без никакви успехи, може да наруши хегемонията на грандове като Челси, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Арсенал. Възможността това да се случи, тогава се оценяваше на 1 към 5000, като на същия коефициент можеше да се залага чудовището от Лох Нес да се появи в река Сор, която минава през Лестър. Все пак имаше и романтици, които вярваха, че Лисиците ще станат шампиони. Точно 25. Според букмейкъра „Уилям Хил“ толкова бяха хората заложили на титла на Лестър преди началото на сезона. Едва трима от тях бяха местни фенове, така че изглежда Гари Линекер наистина е имал основание да се съмнява в светлото бъдеще на своя роден клуб…

Случилото след това наистина е приказно и необикновено. И макар и да изглежда трудно обяснимо, обяснение има. Работа. 

„Живеем, за да работим“. Това сподели наскоро Раниери за своите играчи. Във всеки един мач те изглеждат като гладиатори, които са излезли на арената, за да воюват до последно. И да тичат. Много. Докато не дадат всичко от себе си. Точно това, което иска италианският им наставник. Джейми Варди изглежда като конкурент на Юсеин Болт за олимпийската титла в спринта на 100 метра. Н‘Голо Канте се движи по терена като Нео от Матрицата и е способен да се телепортира за части от секундата във всяка една част от терена, за да отнеме топката. В основата на магичните отигравания на Риад Марез пък трябва да са Дъмбълдор, Гандалф и Мерлин, които сякаш са се вселили накуп в алжирския национал. А крайъгълните камъни в защитата Уес Морган и Роберт Хут, изглеждат напълно способни да се включват в бандата на Непобедимите на Силвестър Сталоун, Брус Уилис и Арнолд Шварценегер. 

В представянето на всички тези играчи няма нищо случайно и цифрите го показват. Само някои от тях - Канте е отнел най-много топки във Висшата лига, Морган е блокирал най-много изстрели, Марез е футболистът, въвлечен в най-много попадения /16 гола и 11 асистенции/, а Варди е най-резултатният играч в елита заедно с Хари Кейн от Тотнъм.  

Най-важното обаче е, че Раниери донесе вяра и спокойствие в тима. Освен във футболната битка на терена, той се наложи категорично и в тази извън нея. Дори и след драматичното равенство с Уест Хем, запази хладнокръвие и не се впусна в критики към съдийството. Нито веднъж не изпревари събитията, не влезе в спор със свой колега, не се оплака, не демонстрира превъзходство, а единствено скромност, уважение и смирение. Италианецът отдавна спечели всички с широката си усмивка и с непринуденото си поведение.

Накара състезателите си да го обичат. Появяваше се изненадващо на рождените дни на някои от тях. Даваше им два свободни дни в седмицата. Успокояваше ги. Предпазваше ги от напрежението. И ги изведе на прага на най-големия успех в 132-годишната история на клуба. Скоро той ще бъде факт. И ще бъде напълно заслужен. 

„Semper Eadem“. „Винаги същото“. Такова е мотото на 330 хилядния град Лестър. Скоро обаче нищо няма да бъде същото. Гари Линекер ще води по бельо „Match of the day“ по BBC, защото не вярваше, че Лестър ще триумфира във Висшата лига в края на сезона. Онзи футболен фен от Брайтън заложил 60 пенса на титла на тима, след няколко месеца ще се излежава на плажа в Ибиса с печалба от 3000 паунда. А старата лисица Клаудио Раниери и неговите футболисти ще бъдат заслужено коронясани като шампиони за първи път в историята на английския футбол.