Благодаря ти, Лестър! Това е единственото, което си мисля, след като невъзможното стана реалност и "лисиците" се превърнаха в новите шампиони на английската Висша лига.

Надали някога е имало повече неутрални футболни фенове, които да искат успех за даден отбор, отколкото при шокиращия поход на Джейми Варди и компания към най-ценния трофей в Англия. Защото в последните дни надали е имало любители на футбола, извън привържениците на Тотнъм може би, които да не стискат палци на симпатичния отбор, воден от Клаудио Раниери.

Заради всички тях - благодаря ти, Лестър!

Благодаря ти, защото в днешния футболен свят, в който най-важни са финикийските знаци, тази история просто не може да съществува!

Защото не е възможно скромен отбор, който до преди година се е борил до последно за оцеляването си, изведнъж да се превърне в най-добрия отбор в родината на футбола.

Защото не е възможно Лестър да спечели повече точки отколкото Манчестър Сити, Челси, Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул и Тотнъм. Защото не е възможно отбор със скромен за английските стандарти бюджет, да бъде толкова постоянен и да се пребори с милиардите на местните грандове.

Защото не е възможно букмейкърите да бъдат изиграни по този начин и сега да изплащат огромни печалби при коефициент 5000:1.

Защото не е възможно този скромен състав от футболисти да играе по този безапелационен начин и да не се подхлъзне на финалната права.

Защото не е възможно футболист, който до преди няколко години е играл аматьорски футбол, изведнъж да бъде най-добрият нападател във Висшата лига.

Защото не е възможно футболист, който до преди няколко години е играл в третото ниво на френския футбол, изведнъж да бъде сред най-добрите полузащитници във Висшата лига и да си партнира с играч, който е бил отхвърлен отвсякъде преди да премине в Лестър.

Защото не е възможно най-добрият футболист за сезона в Англия да бъде привлечен за 350 хиляди паунда от Лига 2 на Франция, мислейки си, че Лестър е отбор по ръгби.

Знаете ли, всъщност всичко това е възможно! Доказа ни го Лестър. И именно заради това титлата на „лисиците“ е приказка. Приказва с щастлив край. Защото каквото и да стане с Лестър оттук нататък, този сезон се случи и бе истински, а ние имахме удоволствието да го съпреживеем.

Повечето от нас са фенове на големи европейски отбори, тези които неизменно са в заключителните етапи на Шампионската лига и се борят за трофеите на местно ниво. И това е съвсем логично. И свикваме с това да виждаме едни и същи отбори на върха, главно заради големите си финансови възможности.

Но истории като тази на Лестър ни вдъхновяват и ни карат да вярваме, че романтиката във футбола все още съществува и е възможно скромен тим да се опълчи на големите колоси и да триумфира.

Титлата на Лестър е истинско вдъхновение за тези, които са считани за аутсайдери, както в спорта, така и в живота. Знак, че невъзможни неща няма, просто е необходимо да вярваш в себе си и да имаш смели мечти.

Заради всичко това – благодаря ти, Лестър!

От името на всички футболни фенове по света.