Може би пиша всичко това, през призмата на привърженик на Арсенал и ако наистина е така, ти, драги читателю, моля да ме извиниш и да ми простиш.

Но си мисля, че не мога да остана безучастен и безмълвен, след като попаднах на едно изказване на мениджъра, в когото всички фенове някога вярваха (сега някои продължават да го правят, но други определено го критикуват). Съвсем естествено говоря за Арсен Венгер и летните трансфери в отбора.

Преди втория кръг от новия сезон 2016-17-та във Висшата лига, в който Арсенал играе срещу Лестър френският наставник, застанал начело на тима долу-горе, когато аз съм се родил сподели следното: „Вие, журналистите, сте напълно убедени, че аз не желая да харча пари. Не, уверявам, че сме готови да похарчим сериозни суми, с което ще успокоим и феновете си, но колкото е важно да привличаме футболисти, толкова важно е да харчим парите си разумно“.

Всичко в това изказване на пръв поглед изглежда напълно нормално. На пръв поглед. Защото Арсенал направи три трансфера от лятото на 2016-та до началото на новия сезон, когато отстъпи с 3-4 пред Ливърпул на Юрген Клоп у дома.

Останаха и много неуспешни... като този на Джейми Варди. Освобождаващата клауза в договора на голмайстора на шампионите от Лестър бе активирана и феновете на Арсенал бяха обнадеждени, че непримирим, бърз, топ стрелец ще се присъедини към отбора. Тип нападател, от какъвто Арсенал се нуждае от доста време, по мое скромно мнение. Изненада и дори почуда ме обзе, когато английският национал сподели пред Скай Спортс: „Като се замисля, беше лесно да откажа на Арсенал. Не беше чак толкова важно решение“. И по-важното: „Не, не съм говорил с никой от клуба.“

Много хора ще спорят дали човекът, който си изпроси спорна дузпа срещу Арсенал заслужава място в отбора, но фактите говорят едно: нито един нападател на Арсенал не вкара 20 гола във Висшата лига миналия сезон. Нито Алексис Санчес, който при всички изключителни свои заложби не е достатъчно полезен на върха на атаката, нито Тио Уолкът, който пропусна дузпа срещу Ливърпул, и въпреки че вкара минута по-късно оставя впечатление на непостоянен играч, контузващ се често. Нито Оливие Жиру и Дани Уелбек, които са централните нападатели в отбора.

А Варди се отличи в 24 случая.

За мен остава трудно и да си обясня отказа на Арсенал от привличането на Александър Лаказет от Олимпик Лион. Останал в сянката на Златан Ибрахимович миналия сезон в Лига 1 със „само“ 21 гола в елитното първенство на Франция лондончани потърсиха споразумение с „хлапетата“, но до такова не се стигна, след като Лион отказа първоначалните 30 милиона паунда. От чисто любопиство си задавам въпроса: Как е възможно да си готов да похарчиш същата сума за полузащитник като Джака, (който дори не игра титуляр при загубата срещу Ливърпул) и да е неразумно да похарчиш повече за нападател, вкарал 21 гола миналия сезон и, забележете, 5 в 2 мача през новия сезон? Отговрът оставям на Вас!

Мога да продължавам още дълго време за това лято и останали в историята години, но ми се струва, че ще стане прекалено обемисто да припомням колко разумно в последния ден на летния трансферен прозорец през 2011 пристигнаха Микел Артета, Андре Сантос, Пер Мертезакер и Йоси Бенаюн (и Начо Монреал на същия принцип, през януари 2013-та).

За финал ето и входящите трансфери на Арсенал за периода лято 2016-та – началото на сезон 2016/17:

Венгер привлече полузащитника Гранит Джака, национал на Швейцария, играл в Бундеслигата..., само че при артилеристите са още Франсис Коклен, Мохамед Ел Нени, Джак Уилшър (който вярно се контузва честно, но все някога се възстановява), Санти Касорла (който бе изтеглен в по-дълбока позиция, заради липса на място напред, а спомнете си как дебютира испанецът: с награда за играч на мача срещу Съндърланд. Първия си гол за отбора вкара насред Анфлид на Ливърпул). Нека не забравяме и Аарън Рамзи, който изигра впечатляващо европейско първенство. Ако положението в средата на терена стане чак толкова напечено – какво пък, виждали сме дори Алекс Окслейд-Чембърлейн в средата на терена. Редно е да споменем дори Джеф Рейне Аделаид, който досущ като Чембърлейн предоминантно е силен на фланга, но ако се наложи може да се справи в средата на терена.

На Емиратс пристигна и японецът Такума Асано. Тук целта е ясна – маркетингов ход на изток. При това добър. Но с 9 гола в 34 мача с шампиона в Джей лигата, ще те направи ли 21 годишно момче шампион?

Роб Холдинг пък пристигна от изпадналия от Чемпиъншип Болтън. Само на 20 години той стана играч на сезона в Уондърърс въпреки че не успя със солидната си игра да спаси тротърс от свличане до третото ниво на английския футбол. Предвид тежките контузии на Габриел и Пер Мертезакер, както и липсата на подготовка при Лоран Кошчелни този трансфер изглежда като добър, но не и впечатляващ